възмечтая

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-меч-тая	въз-меч-та-ем
2 лице	въз-меч-та-еш	въз-меч-та-е-те
3 лице	въз-меч-тае	въз-меч-та-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-меч-тах	въз-меч-тах-ме
2 лице	въз-меч-та	въз-меч-тах-те
3 лице	въз-меч-та	въз-меч-та-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-меч-та-ех	въз-меч-та-ех-ме
2 лице	въз-меч-та-е-ше	въз-меч-та-ех-те
3 лице	въз-меч-та-е-ше	въз-меч-та-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмечтал съм	възмечтала съм	възмечтало съм	възмечтали сме
2 лице	възмечтал си	възмечтала си	възмечтало си	възмечтали сте
3 лице	възмечтал е	възмечтала е	възмечтало е	възмечтали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възмечтал	бях възмечтала	бях възмечтало	бяхме възмечтали
2 лице	беше възмечтал	беше възмечтала	беше възмечтало	бяхте възмечтали
3 лице	беше възмечтал	беше възмечтала	беше възмечтало	бяха възмечтали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възмечтая	ще възмечтаем
2 лице	ще възмечтаеш	ще възмечтаете
3 лице	ще възмечтае	ще възмечтаят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възмечтал	ще съм възмечтала	ще съм възмечтало	ще сме възмечтали
2 лице	ще си възмечтал	ще си възмечтала	ще си възмечтало	ще сте възмечтали
3 лице	ще е възмечтал	ще е възмечтала	ще е възмечтало	ще са възмечтали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възмечтая	щяхме да възмечтаем
2 лице	щеше да възмечтаеш	щяхте да възмечтаете
3 лице	щеше да възмечтае	щяха да възмечтаят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възмечтал	щях да съм възмечтала	щях да съм възмечтало	щяхме да сме възмечтали
2 лице	щеше да си възмечтал	щеше да си възмечтала	щеше да си възмечтало	щяхте да сте възмечтали
3 лице	щеше да е възмечтал	щеше да е възмечтала	щеше да е възмечтало	щяха да са възмечтали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмечтаел съм	възмечтаела съм	възмечтаело съм	възмечтаели сме
2 лице	възмечтаел си	възмечтаела си	възмечтаело си	възмечтаели сте
3 лице	въз-меч-та-ел възмечтаел е	въз-меч-та-е-ла възмечтаела е	въз-меч-та-е-ло възмечтаело е	въз-меч-та-е-ли възмечтаели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмечтал съм	възмечтала съм	възмечтало съм	възмечтали сме
2 лице	възмечтал си	възмечтала си	възмечтало си	възмечтали сте
3 лице	въз-меч-тал възмечтал е	въз-меч-та-ла възмечтала е	въз-меч-та-ло възмечтало е	въз-меч-та-ли възмечтали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възмечтал	била съм възмечтала	било съм възмечтало	били сме възмечтали
2 лице	бил си възмечтал	била си възмечтала	било си възмечтало	били сте възмечтали
3 лице	бил възмечтал бил е възмечтал	била възмечтала била е възмечтала	било възмечтало било е възмечтало	били възмечтали били са възмечтали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възмечтая	щяла съм да възмечтая	щяло съм да възмечтая	щели сме да възмечтаем
2 лице	щял си да възмечтаеш	щяла си да възмечтаеш	щяло си да възмечтаеш	щели сте да възмечтаете
3 лице	щял да възмечтае щял е да възмечтае	щяла да възмечтае щяла е да възмечтае	щяло да възмечтае щяло е да възмечтае	щели да възмечтаят щели са да възмечтаят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възмечтал	щяла съм да съм възмечтала	щяло съм да съм възмечтало	щели сме да сме възмечтали
2 лице	щял си да си възмечтал	щяла си да си възмечтала	щяло си да си възмечтало	щели сте да сте възмечтали
3 лице	щял да е възмечтал щял е да е възмечтал	щяла да е възмечтала щяла е да е възмечтала	щяло да е възмечтало щяло е да е възмечтало	щели да са възмечтали щели са да са възмечтали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възмечтал	бих възмечтала	бих възмечтало	бихме възмечтали
2 лице	би възмечтал	би възмечтала	би възмечтало	бихте възмечтали
3 лице	би възмечтал	би възмечтала	би възмечтало	биха възмечтали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-меч-тай	въз-меч-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-меч-тан
		непълен член	въз-меч-та-ния
		пълен член	въз-меч-та-ни-ят
	женски род		въз-меч-та-на
		членувано	въз-меч-та-на-та
	среден род		въз-меч-та-но
		членувано	въз-меч-та-но-то
множествено число			въз-меч-та-ни
		членувано	въз-меч-та-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-меч-тал
		непълен член	въз-меч-та-лия
		пълен член	въз-меч-та-ли-ят
	женски род		въз-меч-та-ла
		членувано	въз-меч-та-ла-та
	среден род		въз-меч-та-ло
		членувано	въз-меч-та-ло-то
множествено число			въз-меч-та-ли
		членувано	въз-меч-та-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-меч-та-ел
	женски род	въз-меч-та-е-ла
	среден род	въз-меч-та-е-ло
множествено число		въз-меч-та-е-ли