възмечтал

Речник на българския език

1. възмечтал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмечтал е производна форма на възмечтая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмечтал — мин. деят. св. прич. м. р.

възмечтал е производна форма на възмечтая (мин. деят. св. прич. м. р.).