щял да възмечтае

Речник на българския език

1. щял да възмечтае — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да възмечтае е производна форма на възмечтая (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).