възмечтала е

Речник на българския език

1. възмечтала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмечтала е е производна форма на възмечтая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмечтала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмечтала е е производна форма на възмечтая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).