възмечтала

Речник на българския език

1. възмечтала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възмечтала е производна форма на възмечтая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възмечтала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възмечтала е производна форма на възмечтая (мин. деят. св. прич. ж. р.).