щяла съм да възмечтая

Речник на българския език

1. щяла съм да възмечтая — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да възмечтая е производна форма на възмечтая (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).