възмечтало е

Речник на българския език

1. възмечтало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмечтало е е производна форма на възмечтая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмечтало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмечтало е е производна форма на възмечтая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).