възбудя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бу-дя	въз-бу-дим
2 лице	въз-бу-диш	въз-бу-ди-те
3 лице	въз-бу-ди	въз-бу-дят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бу-дих	въз-бу-дих-ме
2 лице	въз-бу-ди	въз-бу-дих-те
3 лице	въз-бу-ди	въз-бу-ди-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бу-дех	въз-бу-дех-ме
2 лице	въз-бу-де-ше	въз-бу-дех-те
3 лице	въз-бу-де-ше	въз-бу-де-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбудил съм	възбудила съм	възбудило съм	възбудили сме
2 лице	възбудил си	възбудила си	възбудило си	възбудили сте
3 лице	възбудил е	възбудила е	възбудило е	възбудили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възбудил	бях възбудила	бях възбудило	бяхме възбудили
2 лице	беше възбудил	беше възбудила	беше възбудило	бяхте възбудили
3 лице	беше възбудил	беше възбудила	беше възбудило	бяха възбудили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възбудя	ще възбудим
2 лице	ще възбудиш	ще възбудите
3 лице	ще възбуди	ще възбудят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възбудил	ще съм възбудила	ще съм възбудило	ще сме възбудили
2 лице	ще си възбудил	ще си възбудила	ще си възбудило	ще сте възбудили
3 лице	ще е възбудил	ще е възбудила	ще е възбудило	ще са възбудили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възбудя	щяхме да възбудим
2 лице	щеше да възбудиш	щяхте да възбудите
3 лице	щеше да възбуди	щяха да възбудят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възбудил	щях да съм възбудила	щях да съм възбудило	щяхме да сме възбудили
2 лице	щеше да си възбудил	щеше да си възбудила	щеше да си възбудило	щяхте да сте възбудили
3 лице	щеше да е възбудил	щеше да е възбудила	щеше да е възбудило	щяха да са възбудили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбудел съм	възбудела съм	възбудело съм	възбудели сме
2 лице	възбудел си	възбудела си	възбудело си	възбудели сте
3 лице	въз-бу-дел възбудел е	въз-бу-де-ла възбудела е	въз-бу-де-ло възбудело е	въз-бу-де-ли възбудели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбудил съм	възбудила съм	възбудило съм	възбудили сме
2 лице	възбудил си	възбудила си	възбудило си	възбудили сте
3 лице	въз-бу-дил възбудил е	въз-бу-ди-ла възбудила е	въз-бу-ди-ло възбудило е	въз-бу-ди-ли възбудили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възбудил	била съм възбудила	било съм възбудило	били сме възбудили
2 лице	бил си възбудил	била си възбудила	било си възбудило	били сте възбудили
3 лице	бил възбудил бил е възбудил	била възбудила била е възбудила	било възбудило било е възбудило	били възбудили били са възбудили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възбудя	щяла съм да възбудя	щяло съм да възбудя	щели сме да възбудим
2 лице	щял си да възбудиш	щяла си да възбудиш	щяло си да възбудиш	щели сте да възбудите
3 лице	щял да възбуди щял е да възбуди	щяла да възбуди щяла е да възбуди	щяло да възбуди щяло е да възбуди	щели да възбудят щели са да възбудят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възбудил	щяла съм да съм възбудила	щяло съм да съм възбудило	щели сме да сме възбудили
2 лице	щял си да си възбудил	щяла си да си възбудила	щяло си да си възбудило	щели сте да сте възбудили
3 лице	щял да е възбудил щял е да е възбудил	щяла да е възбудила щяла е да е възбудила	щяло да е възбудило щяло е да е възбудило	щели да са възбудили щели са да са възбудили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възбудил	бих възбудила	бих възбудило	бихме възбудили
2 лице	би възбудил	би възбудила	би възбудило	бихте възбудили
3 лице	би възбудил	би възбудила	би възбудило	биха възбудили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-бу-ди	въз-бу-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бу-ден
		непълен член	въз-бу-де-ния
		пълен член	въз-бу-де-ни-ят
	женски род		въз-бу-де-на
		членувано	въз-бу-де-на-та
	среден род		въз-бу-де-но
		членувано	въз-бу-де-но-то
множествено число			въз-бу-де-ни
		членувано	въз-бу-де-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бу-дил
		непълен член	въз-бу-ди-лия
		пълен член	въз-бу-ди-ли-ят
	женски род		въз-бу-ди-ла
		членувано	въз-бу-ди-ла-та
	среден род		въз-бу-ди-ло
		членувано	въз-бу-ди-ло-то
множествено число			въз-бу-ди-ли
		членувано	въз-бу-ди-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-бу-дел
	женски род	въз-бу-де-ла
	среден род	въз-бу-де-ло
множествено число		въз-бу-де-ли