възбудели

Речник на българския език

1. възбудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възбудели е производна форма на възбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възбудели е производна форма на възбудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).