възбудил съм

Речник на българския език

1. възбудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбудил съм е производна форма на възбудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възбудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбудил съм е производна форма на възбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).