възбудило

Речник на българския език

1. възбудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбудило е производна форма на възбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

възбудило е производна форма на възбудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).