възбудил е

Речник на българския език

1. възбудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбудил е е производна форма на възбудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбудил е е производна форма на възбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).