възбудило си

Речник на българския език

1. възбудило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбудило си е производна форма на възбудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбудило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбудило си е производна форма на възбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).