възбудило е

Речник на българския език

1. възбудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбудило е е производна форма на възбудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбудило е е производна форма на възбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).