вторача

Речник на българския език

втора̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

втора̀чиш, мин. св. втора̀чих, мин. прич. втора̀чил, св.вж. вторачвам.

Грешни изписвания (7)

  • вторачъ
  • втурача
  • втурачъ
  • фторача
  • фторачъ
  • фтурача
  • фтурачъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вто-ра-ча вто-ра-чим
2 лице вто-ра-чиш вто-ра-чи-те
3 лице вто-ра-чи вто-ра-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вто-ра-чих вто-ра-чих-ме
2 лице вто-ра-чи вто-ра-чих-те
3 лице вто-ра-чи вто-ра-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вто-ра-чех вто-ра-чех-ме
2 лице вто-ра-че-ше вто-ра-чех-те
3 лице вто-ра-че-ше вто-ра-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вторачил съм вторачила съм вторачило съм вторачили сме
2 лице вторачил си вторачила си вторачило си вторачили сте
3 лице вторачил е вторачила е вторачило е вторачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вторачил бях вторачила бях вторачило бяхме вторачили
2 лице беше вторачил беше вторачила беше вторачило бяхте вторачили
3 лице беше вторачил беше вторачила беше вторачило бяха вторачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вторача ще вторачим
2 лице ще вторачиш ще вторачите
3 лице ще вторачи ще вторачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вторачил ще съм вторачила ще съм вторачило ще сме вторачили
2 лице ще си вторачил ще си вторачила ще си вторачило ще сте вторачили
3 лице ще е вторачил ще е вторачила ще е вторачило ще са вторачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вторача щяхме да вторачим
2 лице щеше да вторачиш щяхте да вторачите
3 лице щеше да вторачи щяха да вторачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вторачил щях да съм вторачила щях да съм вторачило щяхме да сме вторачили
2 лице щеше да си вторачил щеше да си вторачила щеше да си вторачило щяхте да сте вторачили
3 лице щеше да е вторачил щеше да е вторачила щеше да е вторачило щяха да са вторачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вторачел съм вторачела съм вторачело съм вторачели сме
2 лице вторачел си вторачела си вторачело си вторачели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вторачил съм вторачила съм вторачило съм вторачили сме
2 лице вторачил си вторачила си вторачило си вторачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вторачил била съм вторачила било съм вторачило били сме вторачили
2 лице бил си вторачил била си вторачила било си вторачило били сте вторачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вторача щяла съм да вторача щяло съм да вторача щели сме да вторачим
2 лице щял си да вторачиш щяла си да вторачиш щяло си да вторачиш щели сте да вторачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вторачил щяла съм да съм вторачила щяло съм да съм вторачило щели сме да сме вторачили
2 лице щял си да си вторачил щяла си да си вторачила щяло си да си вторачило щели сте да сте вторачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вторачил бих вторачила бих вторачило бихме вторачили
2 лице би вторачил би вторачила би вторачило бихте вторачили
3 лице би вторачил би вторачила би вторачило биха вторачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вто-ра-чи вто-ра-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вто-ра-чен
непълен член вто-ра-че-ния
пълен член вто-ра-че-ни-ят
женски род вто-ра-че-на
членувано вто-ра-че-на-та
среден род вто-ра-че-но
членувано вто-ра-че-но-то
множествено число вто-ра-че-ни
членувано вто-ра-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вто-ра-чил
непълен член вто-ра-чи-лия
пълен член вто-ра-чи-ли-ят
женски род вто-ра-чи-ла
членувано вто-ра-чи-ла-та
среден род вто-ра-чи-ло
членувано вто-ра-чи-ло-то
множествено число вто-ра-чи-ли
членувано вто-ра-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вто-ра-чел
женски род вто-ра-че-ла
среден род вто-ра-че-ло
множествено число вто-ра-че-ли