вторачил съм

Речник на българския език

1. вторачил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вторачил съм е производна форма на вторача (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. вторачил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

вторачил съм е производна форма на вторача (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).