вторачили

Речник на българския език

1. вторачили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вторачили е производна форма на вторача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вторачили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вторачили е производна форма на вторача (мин. деят. св. прич. мн. ч.).