вторачило е

Речник на българския език

1. вторачило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачило е е производна форма на вторача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вторачило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачило е е производна форма на вторача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).