вторачело

Речник на българския език

1. вторачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачело е производна форма на вторача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вторачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вторачело е производна форма на вторача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).