вторачило си

Речник на българския език

1. вторачило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вторачило си е производна форма на вторача (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. вторачило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вторачило си е производна форма на вторача (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).