вторачил си

Речник на българския език

1. вторачил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вторачил си е производна форма на вторача (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вторачил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вторачил си е производна форма на вторача (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).