втечня

Речник на българския език

втечня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

втечнѝш, мин. св. втечнѝх, мин. прич. втечнѝл, св.вж. втечнявам.

Грешни изписвания (9)

  • фтечня
  • втечнйа
  • втечнйъ
  • втичнйа
  • втичнйъ
  • фтечнйа
  • фтечнйъ
  • фтичнйа
  • фтичнйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице втеч-ня втеч-ним
2 лице втеч-ниш втеч-ни-те
3 лице втеч-ни втеч-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице втеч-них втеч-них-ме
2 лице втеч-ни втеч-них-те
3 лице втеч-ни втеч-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице втеч-нях втеч-нях-ме
2 лице втеч-не-ше втеч-нях-те
3 лице втеч-не-ше втеч-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втечнил съм втечнила съм втечнило съм втечнили сме
2 лице втечнил си втечнила си втечнило си втечнили сте
3 лице втечнил е втечнила е втечнило е втечнили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях втечнил бях втечнила бях втечнило бяхме втечнили
2 лице беше втечнил беше втечнила беше втечнило бяхте втечнили
3 лице беше втечнил беше втечнила беше втечнило бяха втечнили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще втечня ще втечним
2 лице ще втечниш ще втечните
3 лице ще втечни ще втечнят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм втечнил ще съм втечнила ще съм втечнило ще сме втечнили
2 лице ще си втечнил ще си втечнила ще си втечнило ще сте втечнили
3 лице ще е втечнил ще е втечнила ще е втечнило ще са втечнили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да втечня щяхме да втечним
2 лице щеше да втечниш щяхте да втечните
3 лице щеше да втечни щяха да втечнят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм втечнил щях да съм втечнила щях да съм втечнило щяхме да сме втечнили
2 лице щеше да си втечнил щеше да си втечнила щеше да си втечнило щяхте да сте втечнили
3 лице щеше да е втечнил щеше да е втечнила щеше да е втечнило щяха да са втечнили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втечнял съм втечняла съм втечняло съм втечнели сме
2 лице втечнял си втечняла си втечняло си втечнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице втечнил съм втечнила съм втечнило съм втечнили сме
2 лице втечнил си втечнила си втечнило си втечнили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм втечнил била съм втечнила било съм втечнило били сме втечнили
2 лице бил си втечнил била си втечнила било си втечнило били сте втечнили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да втечня щяла съм да втечня щяло съм да втечня щели сме да втечним
2 лице щял си да втечниш щяла си да втечниш щяло си да втечниш щели сте да втечните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм втечнил щяла съм да съм втечнила щяло съм да съм втечнило щели сме да сме втечнили
2 лице щял си да си втечнил щяла си да си втечнила щяло си да си втечнило щели сте да сте втечнили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих втечнил бих втечнила бих втечнило бихме втечнили
2 лице би втечнил би втечнила би втечнило бихте втечнили
3 лице би втечнил би втечнила би втечнило биха втечнили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
втеч-ни втеч-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род втеч-нен
непълен член втеч-не-ния
пълен член втеч-не-ни-ят
женски род втеч-не-на
членувано втеч-не-на-та
среден род втеч-не-но
членувано втеч-не-но-то
множествено число втеч-не-ни
членувано втеч-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род втеч-нил
непълен член втеч-ни-лия
пълен член втеч-ни-ли-ят
женски род втеч-ни-ла
членувано втеч-ни-ла-та
среден род втеч-ни-ло
членувано втеч-ни-ло-то
множествено число втеч-ни-ли
членувано втеч-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род втеч-нял
женски род втеч-ня-ла
среден род втеч-ня-ло
множествено число втеч-не-ли