втечнило

Речник на българския език

1. втечнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнило е производна форма на втечня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втечнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

втечнило е производна форма на втечня (мин. деят. св. прич. ср. р.).