втечнили

Речник на българския език

1. втечнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

втечнили е производна форма на втечня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. втечнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

втечнили е производна форма на втечня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).