втечнил е

Речник на българския език

1. втечнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечнил е е производна форма на втечня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втечнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечнил е е производна форма на втечня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).