втечни

Речник на българския език

1. втечни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

втечни е производна форма на втечня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. втечни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

втечни е производна форма на втечня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. втечни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

втечни е производна форма на втечня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. втечни — повелително наклонение, ед. ч.

втечни е производна форма на втечня (повелително наклонение, ед. ч.).