втечнила

Речник на българския език

1. втечнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втечнила е производна форма на втечня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втечнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

втечнила е производна форма на втечня (мин. деят. св. прич. ж. р.).