втечнило е

Речник на българския език

1. втечнило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнило е е производна форма на втечня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втечнило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнило е е производна форма на втечня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).