вагабонтин

Речник на българския език

вагабо̀нтин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. вагабо̀нти, м. Разг. Безделник; крадлив, непочтен човек.

Грешни изписвания (7)

  • вагабонтен
  • вагъбонтен
  • вагъбонтин
  • въгабонтен
  • въгабонтин
  • въгъбонтен
  • въгъбонтин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-га-бон-тин
непълен член ва-га-бон-ти-на
пълен член ва-га-бон-ти-нът
мн.ч. ва-га-бон-ти
членувано ва-га-бон-ти-те
бройна форма ва-га-бон-ти
звателна форма ва-га-бон-ти-но