ПОИЗЛЪСКВАМ

Речник на българския език

поизлъсквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-лъс-к-вам по-из-лъс-к-ва-ме
2 лице по-из-лъс-к-ваш по-из-лъс-к-ва-те
3 лице по-из-лъс-к-ва по-из-лъс-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-лъс-к-вах по-из-лъс-к-вах-ме
2 лице по-из-лъс-к-ва по-из-лъс-к-вах-те
3 лице по-из-лъс-к-ва по-из-лъс-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-лъс-к-вах по-из-лъс-к-вах-ме
2 лице по-из-лъс-к-ва-ше по-из-лъс-к-вах-те
3 лице по-из-лъс-к-ва-ше по-из-лъс-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлъсквал съм поизлъсквала съм поизлъсквало съм поизлъсквали сме
2 лице поизлъсквал си поизлъсквала си поизлъсквало си поизлъсквали сте
3 лице поизлъсквал е поизлъсквала е поизлъсквало е поизлъсквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизлъсквал бях поизлъсквала бях поизлъсквало бяхме поизлъсквали
2 лице беше поизлъсквал беше поизлъсквала беше поизлъсквало бяхте поизлъсквали
3 лице беше поизлъсквал беше поизлъсквала беше поизлъсквало бяха поизлъсквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизлъсквам ще поизлъскваме
2 лице ще поизлъскваш ще поизлъсквате
3 лице ще поизлъсква ще поизлъскват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизлъсквал ще съм поизлъсквала ще съм поизлъсквало ще сме поизлъсквали
2 лице ще си поизлъсквал ще си поизлъсквала ще си поизлъсквало ще сте поизлъсквали
3 лице ще е поизлъсквал ще е поизлъсквала ще е поизлъсквало ще са поизлъсквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизлъсквам щяхме да поизлъскваме
2 лице щеше да поизлъскваш щяхте да поизлъсквате
3 лице щеше да поизлъсква щяха да поизлъскват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизлъсквал щях да съм поизлъсквала щях да съм поизлъсквало щяхме да сме поизлъсквали
2 лице щеше да си поизлъсквал щеше да си поизлъсквала щеше да си поизлъсквало щяхте да сте поизлъсквали
3 лице щеше да е поизлъсквал щеше да е поизлъсквала щеше да е поизлъсквало щяха да са поизлъсквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлъсквал съм поизлъсквала съм поизлъсквало съм поизлъсквали сме
2 лице поизлъсквал си поизлъсквала си поизлъсквало си поизлъсквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлъсквал съм поизлъсквала съм поизлъсквало съм поизлъсквали сме
2 лице поизлъсквал си поизлъсквала си поизлъсквало си поизлъсквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизлъсквал била съм поизлъсквала било съм поизлъсквало били сме поизлъсквали
2 лице бил си поизлъсквал била си поизлъсквала било си поизлъсквало били сте поизлъсквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизлъсквам щяла съм да поизлъсквам щяло съм да поизлъсквам щели сме да поизлъскваме
2 лице щял си да поизлъскваш щяла си да поизлъскваш щяло си да поизлъскваш щели сте да поизлъсквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизлъсквал щяла съм да съм поизлъсквала щяло съм да съм поизлъсквало щели сме да сме поизлъсквали
2 лице щял си да си поизлъсквал щяла си да си поизлъсквала щяло си да си поизлъсквало щели сте да сте поизлъсквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизлъсквал бих поизлъсквала бих поизлъсквало бихме поизлъсквали
2 лице би поизлъсквал би поизлъсквала би поизлъсквало бихте поизлъсквали
3 лице би поизлъсквал би поизлъсквала би поизлъсквало биха поизлъсквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-лъс-к-вай по-из-лъс-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-лъс-к-ван
непълен член по-из-лъс-к-ва-ния
пълен член по-из-лъс-к-ва-ни-ят
женски род по-из-лъс-к-ва-на
членувано по-из-лъс-к-ва-на-та
среден род по-из-лъс-к-ва-но
членувано по-из-лъс-к-ва-но-то
множествено число по-из-лъс-к-ва-ни
членувано по-из-лъс-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-лъс-к-вал
непълен член по-из-лъс-к-ва-лия
пълен член по-из-лъс-к-ва-ли-ят
женски род по-из-лъс-к-ва-ла
членувано по-из-лъс-к-ва-ла-та
среден род по-из-лъс-к-ва-ло
членувано по-из-лъс-к-ва-ло-то
множествено число по-из-лъс-к-ва-ли
членувано по-из-лъс-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-лъс-к-вал
женски род по-из-лъс-к-ва-ла
среден род по-из-лъс-к-ва-ло
множествено число по-из-лъс-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-лъс-к-ващ
непълен член по-из-лъс-к-ва-щия
пълен член по-из-лъс-к-ва-щи-ят
женски род по-из-лъс-к-ва-ща
членувано по-из-лъс-к-ва-ща-та
среден род по-из-лъс-к-ва-що
членувано по-из-лъс-к-ва-що-то
множествено число по-из-лъс-к-ва-щи
членувано по-из-лъс-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-из-лъс-к-вай-ки