поизлъсквахте

Речник на българския език

1. поизлъсквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поизлъсквахте е производна форма на поизлъсквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поизлъсквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поизлъсквахте е производна форма на поизлъсквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).