поизлъскваха

Речник на българския език

1. поизлъскваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизлъскваха е производна форма на поизлъсквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизлъскваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поизлъскваха е производна форма на поизлъсквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).