поизлъсквало си

Речник на българския език

1. поизлъсквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизлъсквало си е производна форма на поизлъсквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлъсквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизлъсквало си е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлъсквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизлъсквало си е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).