поизлъсквал съм

Речник на българския език

1. поизлъсквал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизлъсквал съм е производна форма на поизлъсквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъсквал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизлъсквал съм е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлъсквал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизлъсквал съм е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).