поизлъсквах

Речник на българския език

1. поизлъсквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поизлъсквах е производна форма на поизлъсквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поизлъсквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поизлъсквах е производна форма на поизлъсквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).