поизлъсквало

Речник на българския език

1. поизлъсквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлъсквало е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлъсквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлъсквало е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлъсквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизлъсквало е производна форма на поизлъсквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизлъсквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизлъсквало е производна форма на поизлъсквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).