поизлъсквал

Речник на българския език

1. поизлъсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъсквал е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъсквал е производна форма на поизлъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлъсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизлъсквал е производна форма на поизлъсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизлъсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизлъсквал е производна форма на поизлъсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).