НАСТАВЛЕНИЕ

Речник на българския език

наставлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. наставлѐния, ср.
1. Съвет, поучение, нравоучение. Слушаше наставленията на майка си.
2. Ръководство, инструкция, упътване. Наставления за работа с машина.

Грешни изписвания (3)

  • настъвление
  • нъставление
  • нъстъвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тав-ле-ние
членувано нас-тав-ле-ни-е-то
мн.ч. нас-тав-ле-ния
членувано нас-тав-ле-ни-я-та