лекция

Речник на българския език

лѐкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. лѐкции, ж.
1. Устно изложение по въпроси от научна дисциплина, изнесено от преподавател във висше учебно заведение пред студенти. Чета лекция. Водя лекции. Посещавам лекция. Не бях на лекцията по история на България.
2. Публична беседа по тема от политически, научнопопулярен или научен характер.
3. Издание с курс от изложения по научна дисциплина. Курс лекции по лексикология.
4. Прен. Поучения, наставления. Стига си ми чела лекции.
прил. лекцио̀нен, лекцио̀нна, лекцио̀нно, мн. лекцио̀нни. Лекционно обучение. Лекционен курс.

Грешни изписвания (5)

  • лекцеа
  • лекцеъ
  • лекцея
  • лекциа
  • лекциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лек-ция
членувано лек-ци-я-та
мн.ч. лек-ции
членувано лек-ци-и-те
звателна форма