НАПЛЮНЧВАМ

Речник на българския език

наплю̀нчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

наплю̀нчваш, несв. и наплю̀нча, св.; Какво. Намазвам или намокрям с плюнка нещо. Наплюнчи пръста си, за да обърне страницата.

Грешни изписвания (3)

  • наплюнчвъм
  • нъплюнчвам
  • нъплюнчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-люн-ч-вам нап-люн-ч-ва-ме
2 лице нап-люн-ч-ваш нап-люн-ч-ва-те
3 лице нап-люн-ч-ва нап-люн-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-люн-ч-вах нап-люн-ч-вах-ме
2 лице нап-люн-ч-ва нап-люн-ч-вах-те
3 лице нап-люн-ч-ва нап-люн-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-люн-ч-вах нап-люн-ч-вах-ме
2 лице нап-люн-ч-ва-ше нап-люн-ч-вах-те
3 лице нап-люн-ч-ва-ше нап-люн-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчвал съм наплюнчвала съм наплюнчвало съм наплюнчвали сме
2 лице наплюнчвал си наплюнчвала си наплюнчвало си наплюнчвали сте
3 лице наплюнчвал е наплюнчвала е наплюнчвало е наплюнчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наплюнчвал бях наплюнчвала бях наплюнчвало бяхме наплюнчвали
2 лице беше наплюнчвал беше наплюнчвала беше наплюнчвало бяхте наплюнчвали
3 лице беше наплюнчвал беше наплюнчвала беше наплюнчвало бяха наплюнчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наплюнчвам ще наплюнчваме
2 лице ще наплюнчваш ще наплюнчвате
3 лице ще наплюнчва ще наплюнчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наплюнчвал ще съм наплюнчвала ще съм наплюнчвало ще сме наплюнчвали
2 лице ще си наплюнчвал ще си наплюнчвала ще си наплюнчвало ще сте наплюнчвали
3 лице ще е наплюнчвал ще е наплюнчвала ще е наплюнчвало ще са наплюнчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наплюнчвам щяхме да наплюнчваме
2 лице щеше да наплюнчваш щяхте да наплюнчвате
3 лице щеше да наплюнчва щяха да наплюнчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наплюнчвал щях да съм наплюнчвала щях да съм наплюнчвало щяхме да сме наплюнчвали
2 лице щеше да си наплюнчвал щеше да си наплюнчвала щеше да си наплюнчвало щяхте да сте наплюнчвали
3 лице щеше да е наплюнчвал щеше да е наплюнчвала щеше да е наплюнчвало щяха да са наплюнчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчвал съм наплюнчвала съм наплюнчвало съм наплюнчвали сме
2 лице наплюнчвал си наплюнчвала си наплюнчвало си наплюнчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюнчвал съм наплюнчвала съм наплюнчвало съм наплюнчвали сме
2 лице наплюнчвал си наплюнчвала си наплюнчвало си наплюнчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наплюнчвал била съм наплюнчвала било съм наплюнчвало били сме наплюнчвали
2 лице бил си наплюнчвал била си наплюнчвала било си наплюнчвало били сте наплюнчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наплюнчвам щяла съм да наплюнчвам щяло съм да наплюнчвам щели сме да наплюнчваме
2 лице щял си да наплюнчваш щяла си да наплюнчваш щяло си да наплюнчваш щели сте да наплюнчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наплюнчвал щяла съм да съм наплюнчвала щяло съм да съм наплюнчвало щели сме да сме наплюнчвали
2 лице щял си да си наплюнчвал щяла си да си наплюнчвала щяло си да си наплюнчвало щели сте да сте наплюнчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наплюнчвал бих наплюнчвала бих наплюнчвало бихме наплюнчвали
2 лице би наплюнчвал би наплюнчвала би наплюнчвало бихте наплюнчвали
3 лице би наплюнчвал би наплюнчвала би наплюнчвало биха наплюнчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-люн-ч-вай нап-люн-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нап-люн-ч-ван
непълен член нап-люн-ч-ва-ния
пълен член нап-люн-ч-ва-ни-ят
женски род нап-люн-ч-ва-на
членувано нап-люн-ч-ва-на-та
среден род нап-люн-ч-ва-но
членувано нап-люн-ч-ва-но-то
множествено число нап-люн-ч-ва-ни
членувано нап-люн-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-люн-ч-вал
непълен член нап-люн-ч-ва-лия
пълен член нап-люн-ч-ва-ли-ят
женски род нап-люн-ч-ва-ла
членувано нап-люн-ч-ва-ла-та
среден род нап-люн-ч-ва-ло
членувано нап-люн-ч-ва-ло-то
множествено число нап-люн-ч-ва-ли
членувано нап-люн-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-люн-ч-вал
женски род нап-люн-ч-ва-ла
среден род нап-люн-ч-ва-ло
множествено число нап-люн-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-люн-ч-ващ
непълен член нап-люн-ч-ва-щия
пълен член нап-люн-ч-ва-щи-ят
женски род нап-люн-ч-ва-ща
членувано нап-люн-ч-ва-ща-та
среден род нап-люн-ч-ва-що
членувано нап-люн-ч-ва-що-то
множествено число нап-люн-ч-ва-щи
членувано нап-люн-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

нап-люн-ч-вай-ки