наплюнчвали

Речник на българския език

1. наплюнчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наплюнчвали е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наплюнчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наплюнчвали е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наплюнчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наплюнчвали е производна форма на наплюнчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. наплюнчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наплюнчвали е производна форма на наплюнчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).