наплюнчва

Речник на българския език

1. наплюнчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наплюнчва е производна форма на наплюнчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наплюнчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наплюнчва е производна форма на наплюнчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наплюнчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наплюнчва е производна форма на наплюнчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).