наплюнчвала

Речник на българския език

1. наплюнчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наплюнчвала е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наплюнчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наплюнчвала е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наплюнчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наплюнчвала е производна форма на наплюнчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наплюнчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наплюнчвала е производна форма на наплюнчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).