наплюнчвах

Речник на българския език

1. наплюнчвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

наплюнчвах е производна форма на наплюнчвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наплюнчвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наплюнчвах е производна форма на наплюнчвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).