наплюнчвало е

Речник на българския език

1. наплюнчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчвало е е производна форма на наплюнчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наплюнчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчвало е е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наплюнчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наплюнчвало е е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).