наплюнчвал е

Речник на българския език

1. наплюнчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюнчвал е е производна форма на наплюнчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюнчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюнчвал е е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наплюнчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюнчвал е е производна форма на наплюнчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).