НАПИРАМ

Речник на българския език

напѝрам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

напѝраш, несв. и напра̀, св.
1. Натискам, бутам, наблягам. Напирам да вляза.
2. За чувство, желание — стремя се да се проявя. В гърдите му напираше радост.

Грешни изписвания (3)

  • напиръм
  • нъпирам
  • нъпиръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-пи-рам на-пи-ра-ме
2 лице на-пи-раш на-пи-ра-те
3 лице на-пи-ра на-пи-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-пи-рах на-пи-рах-ме
2 лице на-пи-ра на-пи-рах-те
3 лице на-пи-ра на-пи-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-пи-рах на-пи-рах-ме
2 лице на-пи-ра-ше на-пи-рах-те
3 лице на-пи-ра-ше на-пи-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напирал съм напирала съм напирало съм напирали сме
2 лице напирал си напирала си напирало си напирали сте
3 лице напирал е напирала е напирало е напирали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напирал бях напирала бях напирало бяхме напирали
2 лице беше напирал беше напирала беше напирало бяхте напирали
3 лице беше напирал беше напирала беше напирало бяха напирали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напирам ще напираме
2 лице ще напираш ще напирате
3 лице ще напира ще напират
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напирал ще съм напирала ще съм напирало ще сме напирали
2 лице ще си напирал ще си напирала ще си напирало ще сте напирали
3 лице ще е напирал ще е напирала ще е напирало ще са напирали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напирам щяхме да напираме
2 лице щеше да напираш щяхте да напирате
3 лице щеше да напира щяха да напират
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напирал щях да съм напирала щях да съм напирало щяхме да сме напирали
2 лице щеше да си напирал щеше да си напирала щеше да си напирало щяхте да сте напирали
3 лице щеше да е напирал щеше да е напирала щеше да е напирало щяха да са напирали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напирал съм напирала съм напирало съм напирали сме
2 лице напирал си напирала си напирало си напирали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напирал съм напирала съм напирало съм напирали сме
2 лице напирал си напирала си напирало си напирали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напирал била съм напирала било съм напирало били сме напирали
2 лице бил си напирал била си напирала било си напирало били сте напирали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напирам щяла съм да напирам щяло съм да напирам щели сме да напираме
2 лице щял си да напираш щяла си да напираш щяло си да напираш щели сте да напирате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напирал щяла съм да съм напирала щяло съм да съм напирало щели сме да сме напирали
2 лице щял си да си напирал щяла си да си напирала щяло си да си напирало щели сте да сте напирали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напирал бих напирала бих напирало бихме напирали
2 лице би напирал би напирала би напирало бихте напирали
3 лице би напирал би напирала би напирало биха напирали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-пи-рай на-пи-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-пи-рал
непълен член на-пи-ра-лия
пълен член на-пи-ра-ли-ят
женски род на-пи-ра-ла
членувано на-пи-ра-ла-та
среден род на-пи-ра-ло
членувано на-пи-ра-ло-то
множествено число на-пи-ра-ли
членувано на-пи-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-пи-рал
женски род на-пи-ра-ла
среден род на-пи-ра-ло
множествено число на-пи-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-пи-ращ
непълен член на-пи-ра-щия
пълен член на-пи-ра-щи-ят
женски род на-пи-ра-ща
членувано на-пи-ра-ща-та
среден род на-пи-ра-що
членувано на-пи-ра-що-то
множествено число на-пи-ра-щи
членувано на-пи-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-пи-рай-ки