напра

Речник на българския език

1. напра̀ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

напрѐш, мин. св. напря̀х, мин. прич. напря̀л, св. — вж. напирам.

Грешни изписвания (3)

  • напръ
  • нъпра
  • нъпръ

2. напра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напра е производна форма на напера (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напра е производна форма на напера (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки