напирал

Речник на българския език

1. напирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напирал е производна форма на напирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напирал е производна форма на напирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напирал — мин. деят. св. прич. м. р.

напирал е производна форма на напирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напирал е производна форма на напирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).