напирах

Речник на българския език

1. напирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

напирах е производна форма на напирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. напирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

напирах е производна форма на напирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).